Ролята на всички посредници е да сътрудничат между две страни, независимо дали става въпрос за сключването на търговска сделка или размяна на определени предмети. По филмите често сме виждали сюжети в екшъните и криминалетата, при които хората от подземния свят изпращат свои агенти първо да огледат мястото на размяната, а после и самите те се нагърбват с взимането на стоката или съответно даването на паричната сума. Но ако подобни приоми са често срещани и използвани в света на мафиотските структури, то и за съвсем законни и честни сделки е обичайно да бъдат осъществявани със специалната роля на посредничеството. По този начин двете страни трябва безапелационно да се доверят на този, който ги представлява, но хубавото е, че ако не разполагат с достатъчно свободно време, има кой да ги замести. Посредническата роля обикновено е добре заплащана и представлява взимане на процент от всяка сключена сделка, което може да се нарече още и комисионни пари.
Не само хората могат да са посредници при взимането или даването на пари. За всеки, който се занимава с интернет проекти и му се налага да прави регистрации в различни платформи, не са тайна така наречените виртуални портфейли, които всъщност пак представляват платформа с регистрация на потребителите. Така при евентуален депозит на средства или при тяхното теглене парите първо престояват известно време в портфейла, преди да ни бъдат пуснати в кредитната или дебитна карти. Предимствата на подобни услуги са в това, че таксите са по-малки в сравнение например със стандартен банков превод, но най-важното – парите идват и съответно пристигат доста по-бързо. Ако се доверим на стандартната процедура, не е изключено да чакаме в рамките на цяла седмица, докато получим парите си. Таксите пък се определят от собствениците на тези портфейли-платформи, като обикновено не са изключение дори и за много малки по размер суми. От една страна това може да подейства дразнещо на потребителите, защото те автоматично ще получат по-малко в сравнение със заявената за теглене сума. От друга не бива да забравяме, че и тези платформи трябва да печелят от своята дейност и се издържат именно с тези такси.
При много от портфейлите посредници в интернет се наблюдава задържане на сумата за значителен период от време, който понякога достига няколко месеца. Причините за това могат да са различни и много на брой, като тогава имаме добре познат случай на замразени средства, които не губим окончателно, но така или иначе не сме в състояние да използваме. След изтичането на определения предварително срок, парите отиват по предназначение по номерата на картите на потребителите. Проблемите настъпват единствено когато юридическите формалности около виртуалните портфейли не са съвсем законни – тогава като нищо може да се стигне до официалното закриване на платформата, при което всички, имащи финансови средства вътре, трябва да преглънат горчивия хап на загубата. Възможно е при това положение да си търсим парите по законов път чрез завеждане на дело, но няма гаранция, че ще получим поне малка част от полагащото ни се като компенсация, още повече, че фирмите на виртуалните портфейли често пъти са с фалшиво местоположение.
